Салатата „Цезар“ не е кръстена на Гай Юлий Цезар. Нито пък е била любимото му ястие. Наричат я „Кралицата на салатите“, може би заради световната слава и огромната популярност.
Историята започва на 4 юли 1924 година. Направата й се преписва на ресторантьора Цезар Кардини, италиански имигрант, който живеел в САЩ.
Неговата дъщеря Роза разказва, че баща ѝ създал салатата, когато голям приток на клиенти изчерпал запасите на кухнята. Кардини се справил с това, което има. Добавил и драматичния усет „от готвача“.
Той направил салатата на масата, пред клиентите си.
Гостите били възхитени от кулинарната новост и славата за „Цезар” бързо се разпространила. Хората започнали да прииждат при Кардини специално, за да опитат нашумялото ястие. Сред клиентите на ресторанта са знаменитости като Кларк Гейбъл, Джийн Харлоу и великолепната Джулия Чайлд.
Така, популярността на мястото и ястието нараствали с всеки изминал ден. Лично съпругата на принц Едуард VIII Уелски я опитва и разпространява.
И въпреки, че днес съществуват много различни рецепти за салата „Цезар“ (с аншоа, кашкавал, яйца, бекон, пилешко месо и т. н), класическата включва именно съставките, с които младият Кардини разполагал в онзи съдбоносен Ден на независимостта през 1924 г.: маруля, препечени хлебчета, яйца, настърган пармезан и сос „Уорчестър“.
През 1953 г. салатата „Цезар“ е обявена за „най-великата рецепта, създадена в двете Америки през 50-те години на ХХ век“. Въпреки изключителния успех през 1948 г. Кардини се преместил в Лос Анджелис, където патентовал рецептата.